Измина първият месец от новият сезон във Висшата лига. Днес е време да обърнем внимание върху отминалите три кръга и да обобщим ключовите моменти от представянето на Арсенал.
Не е за пропускане да се отбележи, че тимът на Унай Емери започна сезона в приповдигнато настроение след успешната предсезонна подготовка, както и поради привличането на нови попълнения на ключови позиции. Началото, обаче се очертаваше да е трудно, поради липсващите Хектор Бейерин, Роб Холдинг, Киерън Тиърни (контузии), Йозил и Колашинац (жертви на въоръжен грабеж), както и фактът, че новите ни попълнения не проведоха максимално добра подготовка с отбора през лятото.
1-ви кръг – Нюкасъл
Първата битка за новия сезон бе далеч на североизток, в проливният студен дъжд на стадиона на свраките. Предвид проблемите с контузии, които Унай Емери имаше за разрешаване, това означаваше, че бе даден шанс на част от младоците, които имаха възможността да впечатлят треньора. Джо Уилок и Рийс Нелсън, заедно с Мейтланд-Найлс започнаха като титуляри, като наличието на Гендузи и Себайос означаваше, че Арсенал има вторият най-млад състав в откриващият мач от сезона. Това бе първото гостуване за откриване на кампания на Арсенал от повече от 7 години. През последните години първият мач за сезона неизменно беше на Емирейтс. Отборът изглеждаше нервен, но успя да удържи първоначалният домакински натиск, не без помощта и на доза късмет, когато удар на Джонджо Шелви удари десният страничен стълб на Лено. Малко след това Арсенал започна да разиграва топката по-уверено и създаде няколко положения пред вратата на Нюкасъл. Все пак полувремето завърши без голове. И както често ставахме свидетели през миналият сезон, през второто полувреме Арсенал натисна (или т.нар. “Second Half FC” 😊 ). Не след дълго, след една отнета топка, и проницателен пас от Мейтланд Найлс към Обамеянг, габонецът не сгреши и откри резултата. След това Арсенал доигра сравнително мъдро двубоя като успя да запише успех и чиста мрежа в гостуване, изравнявайки „рекорда“ си от миналата кампания (1 победа с чиста мрежа при гостуване). Трите точки бяха от изключителна важност за самочувствието на играчите и треньора, предвид предстоящите тежки препятсвия.
2-ри кръг – Бърнли
Във вторият кръг, артилеристите се изправиха срещу отборът на мрънкачите-ръгбисти. 😊 Кофти е, когато загубите, нали г-н Шон Дайш? Когато печелите, мръсният Ви стил на игра и грозният футбол не представляват проблем, но когато бъдете надвит от отбор, играещ истински футбол, изведнъж светът ви става много крив. Неслучайно в Twitter се появиха предложения за преименуване от отбора от Burnley на Stokely. Абсолютният Stoke номер 2 сте.
Както и се предполагаше, двубоят бе изпъстрен с физически единоборства, което доста затрудни футболистите на Арсенал.
Унай Емери заложи на схема с 4-2-3-1 в следния вид:
Дебют за нашите играчи направиха Давид Луиз и Дани Себайос, който след двубоя бе избран за играч на мача. Момчето игра изключително сърцато, навявайки ни спомени за отминали времена, в които жадувахме всеки един мач с участието на малкия ни магьосник, Санти Касорла.
Все пак резултатът бе открит от Лаказет, който вече смело мога да твърдя, че има своя запазена марка обръщане с изстрел от малък ъгъл.
Не след дълго обаче, грешка в защитата на Арсенал доведе до изравнителен гол, дело на Ашли Барнс, като полувремето завърши при резултат 1:1. На почивката Рийс Нелсън бе заменен от новото ни най-скъпо попълнение – Никола Пепе. Малко преди 60-тата минута след една чудесно открадната топка от Себайос, испанецът подаде към Обамеянг, който стреля от около 20 метра и матира Ник Поуп. Арсенал имаше възможности да увеличи преднината си, но не възползва от тях, което направи края на мача по-нервен, отколкото трябваше. Пепе направи няколко запомнящи се отигравания, с които остави Бен Мий (от Бърнли) да си говори сам, след като бе разминат през краката. Като цяло двубоят остави позитивни впечатления, а най-важното бе, че това беше втора поредна победа, като Арсенал не бе записвал две победи подред в началото на сезон, от повече от 10 години. Това бе програма максимум и 6 точки, което означаваше поделено първо място в таблицата, заедно с Ливърпул, с които предстоеше мач на Анфийлд.
3-ти кръг – Ливърпул
Никой не е очаквал да отидем в Ливърпул и да вземем нещо повече от равенство. Поне моите реалистични очаквания бяха, че би било невероятен успех и прогрес, ако успеем да вземем дори точка на Анфийлд. Никой също не е очаквал и самите футболисти да отидат с манталитет за задължителна победа на стадион, на който в последните три години бяхме допуснали 12 гола. Всеки може да си направи сметката по колко гола средно на мач означава това.
По отношение на манталитета може да се изговори много, и бих бил заинтересован дали искате да направя отделна статия за регреса в поведението, характера и качеството на футболистите на Арсенал в последните повече от 10 години. В началото на сезона ми попадна едно интервю с Михтарян, в което той бе запитан за целите на отбора през новият сезон. Направи ми впечатление с каква неохота и смирение той отговори „Целта ни е да влезнем в четворката“. Тук не става въпрос за това, че Арсенал може да се бори за титлата. Това би било немислимо както през тази, така и през следващата година. Но все пак очаквам от футболистите да заявят своето желание за борба на всички фронтове и себераздаване на максимум. Когато един отбор има характер и мъжество, то липсата на индивидуални технически качества у някои футболисти би останала на заден план, тъй като когато се играе сърцато са възможни и постижими много повече неща. Мики не е единственият със слаб характер. Има много такива футболисти, които чисто и просто вярват, че да играеш за Арсенал и да смяташ, че топ 4 е таванът, в който трябва да се целиш, е достатъчно. Може да звучи нелепо, но след мача с Пуул, Давид Луиз сподели в интервюто си, че е дошъл в клуба за да спечели титлата във Висшата Лига, и да се бори за титли във всички останали състезания. Това е човек, с манталитет на победител, който е спечелил всичко във футбола. Може да не е най-прекрасният защитник на света, но не мисля, че е много по-зле от наличните ни защитници. Трябват повече такива футболисти като него, трябват ни такива характери, а истинските бойци в отбора са малко – Лаказет, Сократис и прочие. В Арсенал трябват мъжкари, които да командват и да дърпат отбора, каквито едно време бяха Виера, Тони Адамс, Анри, Бергкамп, Сол Кембъл и т.н.
По отношение на тактиката за мача, честно казано бях изключително озадачен, тъй като още от първата минута на двубоя се закопахме в нашето наказателно поле, чакайки грешка на Пуул и евентуална контраатака. Тази стратегия можеше и да свърши работа, ако Пепе бе отбелязал сам срещу вратаря, а Обамеянг бе успял да прехвърли Адриан и да вкара във вратата. Е, да, но не се случи. Това, което задържа резултатът равен до 40-тата минута не бе плод на някаква брилянтна игра в защита, а по-скоро на факта, че Ливърпул не спряха да центрират топката, при положение, че всичките им нападатели са под 1.80 метра. В момента, в който топката бе свалена на земята, дойдоха и проблемите, дойде и корнера, от който резултатът бе открит. Ван Дайк и Матип се извисиха над защитниците ни, като ако Матип не бе отбелязал гол, то вероятно VAR щеше да принуди съдията да отсъди дузпа, тъй като Ван Дайк бе прилежно прегърнат и смачкан от двама наши защитници. Беше от изключителна важност да започнем второто полувреме спокойно и мъдро, но още в 47-та минута Давид Луиз направи страхотна глупост, задържайки Салах в наказателното поле. Дузпата бе хладнокръвно реализирана от египтянина, а резултат 2:0 означаваше практически и край на надеждите за точка на Анфийлд. Не след дълго, резултатът стана и 3:0, след грешка на Луиз, който реши да си спести вторият жълт картон (може би и с право). След това Ливърпул просто спряха да играят и темпото в мача бе убито. Влизането в игра на Лаказет дойде твърде късно, а за мен остана енигма решението на Емери да го остави на резервната скамейка. Смея да твърдя, че с Лаказет и Торейра в титулярният състав резултатът можеше да бъде и по-благосклонен. Направи впечатление и слабият двубой, който изиграха Гендузи, Джака и Себайос, докато Обамеянг изглеждаше някак вял и без самочувствие. В крайна сметка, след завършването на кръга, останахме на трето място, което е една добра изходна позиция преди дербито с Тотнъм на 1ви септември.
Позитиви и забележки
Положителното в представянето на отбора, което видях след първите три кръга, бяха на първо място 6-те точки от възможни 9, създадените положения в мача срещу Пуул, като две от тях бяха стопроцентови и бяха в моменти от мача, в които можеше да означават съответно повеждане в резултата или изравняването му. Другите добри бележки, които си записах, бяха постепенното интегриране на новите попълнения, като от далеч се вижда, че при добра аклиматизация, Пепе би бил изключително опасно и ценно оръжие, а Себайос успешно би влезнал в обувките на Санти Касорла. Разбира се всичко това, при условие, че има постоянство в изявите им. Отборът тепърва ще има да се сработва, тъй като все още смятам, че не сме видяли основните 11, които ще изнасят сезона. Моето предположение за титулярна четворка в защита, след завръщането от контузии на всички играчи, би било Бейерин, Сократис, Луиз/Холдинг, Тиърни, по крилата Обамеянг и Пепе, в центъра Себайос, а на върха на атаката – Лаказет. Разбира се тази схема би могла да бъде преобразувана и в 3-4-3 с Луиз, Сократис и Холдинг в центъра, Бейерин и Тиърни като Wing Backs и Лака, Пепе, Оба като тройка в атаката. Емери вече е доказал, че е гъвкав, по отношение смяната на тактическата постройка, така че при един сезон, в който основните лица се опазят от контузии, а новите попълнения се сработят добре с останалите, очаквам със сигурност да сме кандидат за влизане в зона ШЛ. Смятам, че съставът има сили дори и за 3-тото място, но времето ще покаже.
Като забележки бих добавил продължаващата нестабилност в защитният ни вал, както и честите загуби на концентрация от ключови футболисти. Според мен също би било разумно ако Емери промени подхода си при изнасянето на топката в мачове срещу съперници упражняващи т.нар. Gegenpress (или контрапреса) – визирам най-вече Ливърпул и Ман Сити. За да прилагаме успешно изнасяне на топката по земя от вратаря, през защитницте и към нападателите, се нуждаем от изпълнители от топ класа, а смея да твърдя, че в момента защитата ни е далеч от притежаването на подобен род играчи.
Какво предстои?
Пред отбора предстои един изключително предизвикателен и труден месец септември, изпълнен с много емоции и ключови дербита. Месецът стартира с най-чаканото дерби срещу градският дразнител Тотнъм. Този двубой се очертава като една страхотна възможност, тъй като сезонът за Почетино и компания започна доста турбулентно. След това предстои tricky гостуване на съседите от Уотфорд, които нищо чудно по това време да са с нов треньор, а Трой Дийни да се превърне в Единсон Кавани, или Дани Уелбек да отбележи гол срещу бившият си отбор. Би било толкова типично Арсеналско. 😊 И да не забравяме в края на месеца дербито с Ман Юнайтед, което ще бъде гостуване, а мачът ще бъде в късна понеделнишка вечер – време, в което винаги се получават страхотни мачове. Дано в началото на октомври имаме още повече поводи за усмивки и отборът да затвърди мястото си в топ 4.
Хубав ден на всички и помнете – once a gunner – always a gunner!
До скоро!
Жоро