Winless January

Нова Година, нов късмет. 2022 година определено се очертава да бъде интересна по много направления. Мнозина от нас доволно са потривали ръце след като са видяли новогодишния късмет от баницата, а именно- мач с Ман Сити. Какъв по-добър начин за започване на новата година?

Този мач бе (и ще бъде) ключов за целия ни сезон. В него имаше много неща, кои от кои по-изненадващи, но завършекът му сякаш прободе с кама в сърцето всички ни.

Шепа хора са очаквали да изнесем подобна продукция, каквото видяхме в първия новогодишен ден. Горчилката накрая, обаче бе за всички на стадиона и пред малкия екран.

Начинът, по който се противопоставихме на най-добрия отбор в Англия бе впечатляващ. На моменти дори ги надигравахме. Всички футболисти бяха пределно мотивирани да покажат, че прогресът, за когото фенове и анализатори говореха по това време, е факт. Този мач бе кулминацията на серия от добри представяния, които изведоха отбора до реален шанс за битка за ТОП 4. Но двубоят сякаш бе и пикът на отбора, който след това така и не бе повторен отново.

Няма да навлизам в детайли, но всички си спомняме, че можеше изобщо да не се стига до тази кошмарна рикуширала топка в 94-тата минута, която даде шанс на Родри да вкара този „феноменален“ гол от 5 метра.

Arsenal 1-2 Man City highlights and reaction as Rodri scores injury-time  winner after VAR controversy and Gabriel sent off - Manchester Evening News

Снимка: www.manchestereveningnews.co.uk

Арсенал имаше своите възможности да води с 2, дори 3 гола преди края на мача, но късметът и липсата на доказан голмайстор ни лишиха от победа, която просто щеше да бъде черешката на тортата в представянето на отбора по това време.

И както се казва в типичния български израз – след този мач, „отиде коня у ряката“ (things went south – in English).

Може би най-повтаряният от коментаторите израз през тази година е за ниската средна възраст на футболистите на Арсенал ( около 24 години), което ни отрежда първо място в първенството по този показател.

И ако романтиците (към които понякога бих се причислил и аз) виждат някакъв вид връщане към миналото и времената на Венгер, когато нерядко се случваше да оглавяваме подобен род класации, то в днешните сурови времена, в които конкурентоспособността в лигата е на светлинни години спрямо тогава, подобна неопитност в състава е предпоставка за много нестабилност и променлива форма. Загубата от Сити сякаш нанесе съкрушителен удар върху този толкова крехък и неопитен, но без съмнение, талантлив отбор.  Това 1:2 и ефектът от него отекна със закъснение. Тази загуба заболя повече, отколкото двубоите, в които отнасяхме по 4-5 гола от отбора на Гуардиола.

След този двубой последваха поредица от събития, които започнаха да накланят везните в посока на задаващата се криза. Първо, AFCON (заминаването на Партей и Елнени), след това отдаването под наем на АМНайлс в Рома (в началото на прозореца, без да е намерен негов заместник). След това последва и глупостта (поредната) на Джака в двубоя на Анфийлд, която постъпка го извади за 3 мача подред. И за капак, вкарването в игра на Партей в ответния двубой с Ливърпул, при положение, че личеше от километри, че решението за включването му дори в групата на двубоя бе меко казано странно. Ганаецът току що се бе завърнал изненадващо рано от AFCON, тъй като неговата Гана се представи под очакванията и отпадна безславно. И забележете, Партей каца в 12ч на обяд в Лондон и няколко часа по-късно бива включен като резерва срещу Ливърпул. Артета, принуден от липсата на играчи и рехавата ни халфова линия, дава шанс за изява на Томас, но той успява за 15 минути да си изкара два нелепи жълти картона, с което прави ребусът пред Артета още по-неразрешим.

Шаблонът, по който се развиват последните няколко сезона е просто толкова идентичен, че чак се изненадвам, че се „изненадвам“, как точно около периода януари-февруари всичко се срива.  

Последните няколко двубоя бяха красноречиви за липсата на широчина в състава. На резервната скамейка виждахме имена от академията, които вероятно при друго стечение на обстоятелствата нямаше и да „помиришат“ терен. Най-очевидно бе това при мача с Бърнли.

Тук искам да засегна за кратко и темата с Еди Нкетия. Изминаха около 5 години от онзи магически голов дебют срещу Норич за купата на лигата, когато Венгер му даде шанс за изява. Оттогава насетне, изключвайки успешния му наем в Лийдс, вече 22-годишния Нкетия така и не успя да ме убеди, че е first team material. Няма дори да споменавам очевидното му нежелание да играе за Арсенал, което се изразява в неколкократните му откази да подпише нов договор (и Слава Богу).

Arsenal forward Eddie Nketiah branded 'daft' and 'naive' by Danny Mills  after claims agent's fee and wage demands scuppered Crystal Palace transfer  on deadline day

снимка: TalkSport

Старая се да следя обективно представянето на всеки един футболист и да оценявам неговите силни и слаби страни, но това което виждам при Нкетия през последните месеци е застой, дори регрес. Моделът му на поведение е, меко казано, отблъскващ за гледане. Ако се направи един разбор на представянията му ще забележите няколко неща, които се повтарят всеки път. Влизане като резерва, извършване на няколко глупави нарушения, рушене на атаките, понякога дори изкарване на ненужно нелепи жълти картони и не на последно място – егоизъм и желания за попадане в заглавията на сутрешната преса. Няма дори да коментирам начинът, по който „празнуваше“ изравнителен гол в един двубой, вместо да вземе топката и да я закара на центъра по най-бързия начин в търсене на победен гол. Еди Нкетия не е нападателят, който е нужен на Арсенал, няма и да бъде.

Темата с централния нападател се превърна в основна през последните 2 месеца след дисциплинарните проблеми на Обамеянг, отдаването под наем на Балогън и липсата на принос на Нкетия към отбора. Лазакет също е в потресаващо слаба форма напоследък, което реално ни оставя без никаква алтернатива на този пост.

Цял месец се дъвче темата с Влахович, но от километри е видно, че проектът Арсенал не е привлекателен за сърбина (поне към момента). Адресирането на този пост до края на трансферния прозорец е от ключово значение за начинът, по който ще завършим сезона. Халфовата линия също се нуждае от освежаване, но към момента също няма прогрес на този фронт.

Следващите няколко двубоя ще бъдат от ключово значение за крайното класиране, но няма да става по-лесно от тук насетне.

Месец януари не просто беляза отпадането ни и от двата турнира, в които имахме възможност за трофей (ФА и Карабао), но сякаш постави началото на една сериозна криза в отбора. Въпреки мачовете в запас, които имаме, към момента шансовете за топ 4 (особено след издънката срещу Бърнли) станаха илюзорни. Разбихме и още един негативен рекорд – неотбелязването на гол в 4 последователни двубоя (360 минути), което не се е случвало от 2005 година насам.

Яловото нападение, липсата на стабилност и креативност в халфовата линия, както и късата резервна скамейка са рецепта на бурни следващи няколко месеца. Предстои пауза в първенството и лагер в Дубай, който би трябвало да върне малко усмивките и настроението в отбора, но ако трансферния прозорец завърши безуспешно (както е към момента на писане на анализа), то в действителност и този сезон ще бъде пропилян и тиражиращият се нов договор за Артета би бил много дискусионен.

Total Page Visits: 3200 - Today Page Visits: 2