Първата в историята зимна пауза във Висшата Лига настъпи в особено подходящ момент, а днес е време да обърнем внимание върху първите десет двубоя на Микел Артета начело на Арсенал. След задълбочен анализ на всички изиграни мачове до момента, бих искал да фокусирам вниманието ви върху най-важните акценти от началните моменти на престоя на Артета.
Младият специалист все още „прохожда“ в професията на треньор на първия отбор, но вече са на лице няколко ключови промени в състава. И тук не говорим само за брой точки, спечелени или загубени двубои и прочие. Тук става въпрос цялостната визия, която той се опитва да изгради.
Още в първият мач под негово ръководство, нещото, което веднага ми направи впечатление беше групирането на отбора в кръг преди първия съдийски сигнал и мотивационната реч на капитана. Този малък детайл може да се окаже много важен в хода на следващите няколко седмици и месеци. Това е така, защото Арсенал се нуждае отново от сплотяване на колектива и задружни усилия. Един такъв процес се нуждае от време и цялостна отдаденост и себераздаване. За да се случи химията в отбора трябва преди всичко комуникацията между треньор и футболисти да тече гладко, всички да са наясно и да вярват във футболните принципи и идеология на Артета.
Тактически разбор
След първите няколко двубоя, стана ясно, че Артета ще фаворизира схемата 4-2-3-1, като в нея силна роля ще играят бековете, които ще бъдат нагърбвани и с офанзивни функции при преливането от защита в атака. Разбира се тази формация се променя според зависимост от нуждите на отбора.
Във фаза атака тя може да прелее от 4-2-3-1 в 2-3-5 (или 2-3-2-3), позиционирането двойката централни защитници остават почти непроменено, докато десният бек влиза навътре в халфовата линия между/до двойката дефанзивни халфове (в повечето случаи Торейра и Джака).
Петицата в нападение се акумулира от тримата офанзивни халфове, централният нападател и сновящият по лявото крило бек (Сака/Тиърни/Колашинац, който от тях е здрав).
Това е интересен тактически похват, тъй като се залага на численост в атака (outnumbering), особено имайки предвид, че повечето отбора играят с четворка в защита. Тази схема е малко противоречива по отношение не преливането от атака в защита, тъй като дясната зона на отбора остава потенциално уязвима. Тук роля играе и разстоянието между линиите и компактността на отбора. Разбира се, с течение на времето и повече практика, вероятно този подход ще започне да работи както трябва.
Интересен статистически показател са изминатите километри от отбора по време на всеки мач. При Артета футболистите пробягват около 114 километра на мач, докато при Емери цифрите са се движели около 105км. Това са средно по повече от километър в повече, който всеки един футболист изминава. На футболен език преведено – Артета изисква себераздаване на 120% и пресата по терена ще бъде едно от основните оръжия, на които той ще разчита.
Друг важен момент е значително по-малкият брой получени удари във вратата ни за последните 10 двубоя (общо 112, което прави по около 11 удара средно на мач).
Продължаващият казус със Обамеянг и Лаказет
Много важен
момент по отношение на формацията с един чист нападател е и казусът с
едновременното използване на Обамеянг и Лаказет. На този етап те все още са
считани за опитните и титулярни играчи на тези позиции. През лятото това може
да се промени, когато вероятно Артета ще желае да изчисти въпросителните около
бъдещето на Оба и Лака (и Йозил).
Още по времето на престоя на Емери бе видно, че схема на игра с един централен
нападател води след себе си до сериозен компромис. В случая този компромис е
Обамеянг, който бива поставян на лявото крило, при положение, че предоминантно
той е централен нападател. Миналата година имаше един период, в който двамата с
Лаказет комбинираха много добре (макар и не като 2-ка централни нападатели) и тяхното парнтьорство доведе до доста голове
и асистенции. Обаче проблемът е друг. Лаказет не е типичният нападател тип „таран“
, който снове основно пред и във наказателното поле (например Кавани,
Ибрахимович и прочие). Стилът на игра на франзуцина често налага това той да се
връща дълбоко навътре към халфовата линия и да поема топката с гръб към вратата.
По този начин често се случва на върха на атаката да няма футболист, който да
се възползва от евентуални празни пространства. Лаказет очевидно не е и във форма,
като мнозина смятат, че може би е време да бъде оставен на пейката за няколко
двубоя.Такъв тип нападател, например е
Еди Нкетия, който макар и в много ранна фаза от развитието си, много напомня на
Йън Райт, с усета си за позициониране и клиничните му удари във вратата.
Трябва да се отбележи и още нещо. Откакто Артета застана начело на Арсенал много от играчите, които бяха нарочени за гонене сякаш заживяха втори футболен живот. Това в най-голяма степен важи за Гранит Джака и Давид Луиз. Това е изцяло и само заслуга на Микел. Ще бъде интересно какво влияние ще окаже той и върху развитието на младите таланти в отбора и ще успее ли да интегрира тях към мъжкия отбор.
Пасивноста в защита
Все още, видим недостатък в играта ни в защита е прекалената на моменти пасивност, когато трябва да се отреагира на атака на противниците. Оставя се твърде много празно пространство за противниковите нападатели, което те използват за да нанасят удари около и вън от наказателното поле. Твърде бавно се затварят пространствата между дефанзивните футболисти и атакуващите такива на противника. Няколко такива пропуска в защита доведоха до 2-3 гола от рикушети.
Но пък от друга гледна точка, защитата изглежда много по-организирана. Не се забелязва тази паника в играта, която беше неизменна част от стила на отбора. Допуснатите голове през последните няколко двубоя бяха по-скоро от индивидуални грешки или други обстоятелства, но не и в следствие на паника в защита. Много нагледен пример за непримиримостта и хъса на отбора бе мачът с Челси, когато успяхме да спечелим равенство с човек по-малко. Със сигурност има още много какво да се желае, но си личи, че отборът се старае да се защитава много по-компактно
По-интересно е какво се случва в нападение.
Тази година Обамеянг буквално “носи” на гърба си отбора, тъй като без неговите попадение Арсенал щеше да бъде много по-ниско в таблицата, от моментното 10-то място. Както вече споменахме, липсата на креативни халфове, вечно “завръщащият” се във форма Йозил, и яловата форма на Лаказет водят до недостатъчният брой отбелязани попадения. През последните няколко години се създаваше усещането, че нападението е това, което ни е измъквало двубоите. В момента именно липсата на достатъчно голове е проблем, поради който идват и всички тези поредни равенства напоследък. Създават се положения, но т.нар. финален продукт не е на ниво. Отборът е все още дисбалансиран, но ако работата в защита продължава да носи успех, то непременно и атаката ще бъде облагодетелствана.
Предстои да видим дали подготовката в Дубай, на която бяха отбора и треньорските щабове ще се окаже плодородна и всъщност какви са намеренията на Микел Артета по отношение стилът игра, който той иска да наложи.
Ето и 4-те предложения от моя страна, над които всички заедно може да дискутираме:
- Промяна на схемата на игра на 4-4-2 ( или 4-3-3) – тази схема би паснала изключително добре на Обамеянг и Лаказет, тъй като по този начин французинът би могъл да осигурява по-добри голови положения за своя колега в атака. Благодарение на своята игра с гръб към вратата, той ще ангажира със себе поне един или двама защитници, което ще предоставя възможност за късни включвания на Обамеянг в празните пространства през центъра на отбраната на противниците. В момента със схема 4-2-3-1 това не се получава, тъй като основно се разчита на дълги извеждащи подавания през Давид Луиз или Гранит Джака към Обамеянг. Този стил работи в някои ситуации, но със сигурност не може да се прилага като дългосрочно решение, тъй като ще станем много предвидими. Това 4-4-2 много лесно би могло да бъде конвертирано и в 4-3-3 с Лаказет на върха на атаката и Обамеянг и Пепе отляво и отдясно, тъй като по този начин футболистите в атакуващата линия няма да бъдат толкова раздалечени един от друг, както е в момента с 4-2-3-1. По този начин би се елиминирало евентуалното изолиране на Обамеянг, пускайки го като крило.
- Внедряване на креативен полузащитник в халфовата линия – на всички е ясно, че в момента най-често използваните трима полузащитници, които играят на ротационен в средата на терена са Джака, Торейра и Гендузи. За съжаление, нито един от тях не е изявеният „футболен мозък“ с креативни функции, който би могъл да допринесе с щипка магическо докосване, каквото например имаше Санти Касорла. От повече от година насам страдаме от липсата на подобен тип футболист (типична 8-ца). Доста неуспешен се оказва експеримента с Дани Себайос, до момента, а и Артета не изглежда, че ще залага на него, поне засега. Очевидно е, че през лятото ще се търси офанзивно настроен халф, с креативни функции, тъй като в момента често атаките на отбора се извършват от защитата директно към атаката, прескачайки полузащитниците.
- Налагането на Пепе – започва да си личи, че скъпото лятно попълнение вече се приспособява към живота в Лондон, но все още не може да се каже, че е твърд титуляр в отбора. Аз съм на мнение, че той трябва да се залага на него в по-продължителен период от двубои, тъй като с моментият ритъм (1 мач играе като титуляр, 1 влиза като резерва) трудно би си разгърнал потенциала, с който разполага.
- Завършекът на сезона – от особено значение в момента е, отборът да запише серия от няколко поредни победи, тъй като това ще се отрази неимоверно добре както на самочувствието, така и на класирането. Все още точките са крайно незадоволителни и определено не може да се чувстваме спокойни за мястото на отбора в първата половина на класирането. В средата на май месец, вероятно вече всичко ще бъде ясно, като никак не е изключено и отборът да не присъства в европейските клубни турнири през следващият сезон. Това би било интересен момент, тъй като според мен би било по-скоро предимство, отколкото недостатък. Защо ли? Първо, защото това би означавало повече време за подготовка за всеки мач от първенството, особено ако участието в Европа отново е свързано с Лига Европа, вместо с Шампионска Лига. И второ, би олекотило така или иначе натоварената програма от мачове. Разбира се, има го и моментът, че много от желаните футболисти през лятото, надали биха предпочели да отидат в отбор, който не се състезава в европейски клубен турнин, но това е друга тема на разговор. Разбира се, винаги може се случи и нещо чрезвичайно – като например да спечелим Лига Европа 😊
За всички, които стигнаха до края на този анализ, благодаря за отделеното време! Ще се радвам в коментарите под публикацията да споделите и вашето мнение относно разискваните теми