Арсенал – Обзор 2019 и целите през 2020

Обзор 2019

Здравейте, скъпи фенове!

Измина още една изпълнена с футболни емоции година. Отборът на Арсенал изпраща една, смело може да се каже, противоречива година, като всички с надежда ще отправим поглед към предстоящата 2020 година.

В днешният ми анализ, ще се върнем назад във времето, като ще щрихирам всичко най-важно, с което отборът и ние, феновете, се сблъскахме през 2019 година.

Началото бе трудно. Отборът навлизаше в изключително тежка серия от мачове през януари (точно след Коледно-новогодишният маратон). Облаците върху Унай Емери започнаха да се сгъстяват може би за пръв път, откакто бе назначен. Краят на месец декември през сезон 2018-2019 и началото на януари отключиха серия от негативни събития. Съвсем наскоро бе прекъсната и великолепната серия от 22 мача без загуба във всички турнири. Всичко това бе гарнирано с нелепите контузии на Холдинг и Бейерин, които и до ден днешен не са успели да се възстановят напълно. Много хора казват, че след такива контузии футболистите повече никога не са същите. Е, на този етап с неудоволствие съм склонен да се съглася, тъй като едва наскоро завърнали се след травмите си, Роб и Хектор отново бяха принудени да влязат в лазарета, поради страх от възобновяване на техните контузии. Младият Холдинг тъкмо беше започнал да се утвърждава в отбора, докато Бейерин осигуряваше така необходимата креативност в атакуващ план. Тяхното отсъствие бе голям удар за Емери, от който както той, така и отбора, сякаш не успяха да се навдигнат обратно.

Началото на края

Неведнъж Арсенал се е славел като отбор, който може да съживи мъртвец. Тази максима се доказа и в двубоя срещу Саутхемптън през декември ‘2018, когато “светците”, водени от новият си мениджър Ралф Хазенхютъл, внезапно се превърнаха в “Барселона” от годините на Роналдиньо, Меси, Иниеста и компания. Нелепи дефанзивни грешки доведоха до това, че серията от 22 мача без загуба бе безвъзвратно прекършена. Арсенал бе като една популярна енергийна напитка за отбора на “светците”. Направо им даде крила!

Image result for southampton arsenal 3 2 ralf"

Малко след това последва традиционният звучен шамар от Ливърпул (1:5), който не изненада никого. Януари и февруари бяха сравнително прилични, що се отнася до резултатите в лигата, като отбора все още се придържаше на обозрима дистанция от ТОП 4.

В края на януари, обаче, последва и друг звучен шамар, като този път тимът на Емери загуби от един от вечните си врагове (Ман Юн) за FA Cup. По-неприятното беше, че това се случи в домакинство, и то още в най-ранната фаза от турнира. След този мач стана ясно, че отборът ще съсредоточи сили в битката за топ 4, както и за евентуален пробив в Лига Европа.

През март се изиграха две дербита, от които Арсенал взе само равенство (срещу Тотнъм) и отново успя да загуби срещу Юнайтед, този път на “Олд Трафорд”, въпреки че тимът от Манчестър бе в кошмарна форма.

Пробивът и провалът в Лига Европа

По същото време, в Лига Европа, нещата стояха интересно, тъй като отборът се бореше за достигане до финал в състезанието. Март и април бяха определящи за това, но пътят бе изключително трънлив. На Арсенал се наложи на 2 пъти да гони дивото срещу отборите на Рен и Бате Борисов, когато на 1/16 и на 1/8-финалите Арсенал загуби и двете си гостувания срещу френският и украинският тим. Все пак отборът показа характер и в ответните двубои се постара да заличи изоставането си, за да продължи напред.

Може би най-убедителните представяния дойдоха на ¼ и 1/2 -финалите съответно срещу Наполи и Валенсия, като особено в мачовете срещу испанците атакуващата мощ на артилеристите се разгърна в пълната си прелест.

Обратно в първенството, месец април, на хартия се очертаваше като перфектната възможност за циментиране на място в 4-ката, особено имайки предвид съперниците, срещу които трябваше да се изправим. Всички отбори около Арсенал губеха точки. Нито един измежду Челси, Тотнъм и Юнайтед не показваше постоянство в резултатите. Неслучайно се прокрадваха закачливи коментари, че нито един от тези отбори не желае място в зона Шампионска лига.

Наскоро в едно свое интервю, Унай Емери сподели, че сезонът на Арсенал е тръгнал надолу именно през месец април. Нещо, което всички знаехме…

С най-лесната програма в дивизията, Арсенал не просто не успя да се възползва и да грабне максимумът от точки, а дори записа 4 загуби от 5-те мача през месеца. Може би най-шокираща беше домакинската загуба от Кристъл Палас, в която Емери реши да селектира резервния си състав, силно подценявайки важността на двубоя и качествата на Палас. За никой не бе тайна, че формата в гостуванията бе меко казано безнадеждна, и това се потвърди и при загубите от Лестър, Уулвс и Евертън. Тогава, сякаш нещо се пречупи. 4-тото място започна да се превръща в мираж. Челси, Тотнъм и Юнайтед подаряваха точки наляво и надясно, но именно тимът от “Стамфорд Бридж” сгреши “най-малко” и в крайна сметка завърши в топ 4, заедно с Тотнъм, Ман Сити и Ливърпул.

За Арсенал остана една едничка възможност за класиране в турнира на богатите. Това бе от изключителна важност, тъй като финансовите постъпления в тима от северен Лондон бяха силно редуцирани, поради отсъствието от Шампионската Лига за трета поредна година.

Всички погледи бяха насочени към възможно най-”европейската” столица, в която щеше да се проведе финала в Лига Европа. А именно – Баку! (поздрави за всички в УЕФА, които са прибрали по няколко пачки в джоба от Азербейджан. Това беше върхът на глупостта. За капак на всичко бяха отпуснати САМО 6 хиляди билети за феновете на Арсенал.)

Съперник за финала бе не кой да е, а градският съперник Челси. На теория играчите на Маурисио Сари играеха само за престижа си. Италианецът вече се бе разбрал да продължи в Ювентус, а футболистите му вече си бяха осигурили място в Шампионската Лига за следващия сезон. Мачът срещу Челси може да се раздели на две. През първото полувреме и двата отбора се надлъгваха тактически, като голови положения почти изцяло липсваха. Никой не можеше да предвиди бурята, която щеше да се разрази през 2-рото полувреме. Незнайно защо титуляр под рамката на вратата за Арсенал бе Петър Чех, въпреки, че Бернд Лено изигра много по-силен сезон, а и чисто вратарските му качества превъзхождаха. Може би за пореден път аурата на Арсенал, показваща го като отбор на дипломацията и отдаването на уважения и почести към хора от клуба, се прояви. Всъщност, може би много от вас знаят отговора на въпроса “Защо?”. Защото това бе последният мач на Петър Чех, тъй като той предварително бе обявил, че ще прекрати кариерата си. Неизбежното започна да се случва още в 49-тата минута, когато Оливие Жиру наказа бившите си съотборници, откривайки резултата. Вина за гола имаше и самият Петър Чех. Само 11 минути по-късно резултатът бе удвоен от Педро, а няколко минути по-късно Челси вкара и трети гол. В този момент всичко приключи, като черешката на тортата бе и предизвиканата дузпа, след която на таблото вече се виждаше 4:1.

Футболистите на Арсенал не си направиха услуга по никакъв начин. Резултатите в последните два месеца от сезона просто смазаха и без това не високото им самочувствие.

Загубата в Баку означаваше само едно. Пореден сезон без мачове в Шампионската Лига.

Джош Крьонки заяви в интервю през това лято, че именно загубата от Челси е била така нужният катализатор за промяната, която трябва да се случи в отбора. Промяна, която, уви, си остана само на думи.

Трансферното лято бе интересно, като може би най-запомнящият се и неочакван трансфер дойде по оста Лил-Арсенал. Привлечен бе Никола Пепе, който се превърна и в най-скъпата покупка в историята на Арсенал. Най-очевидните проблеми в тима (в защита) бяха адресирани, но не и по категоричният начин, по който мнозина фенове очакваха. Привлечени бяха Давид Луиз и Киерън Тиърни, като трансферът на бразилецът смело мога да твърдя, че беше абсолютен фарс. Лятото бе особено турбулентно по отношение на напускащи футболисти. Сагата с Лоран Косиелни и изпускането на Рамзи в Ювентус без трансферна сума, подчертаха проблемите в микро мениджмънта на ниво ръководство. Заместник на Рамзи така и не бе намерен, като през настощият сезон особено силно се усеща неговата липса.

По отношение на Тиърни, за съжаление така и не успяхме да видим много от него, тъй като на този етап се очертава, че той ще бъде особено предразположен към чести и продължителни контузии. Младият шотландец изигра едва няколко мача, преди злощастно да извади рамото си, което го отстрани от игра за три месеца.

Учудващо новият сезон започна обещаващо, с две победи в първите два двубоя, с което Арсенал събра пълен актив от 6 точки. Но никой не е подозирал за кошмарния спад, който предстои. Октомври месец постави началото на една кошмарна серия от дузина двубои БЕЗ победа, като особено притеснителен е фактът, че до ден днешен последната домакинска победа на отбора бе срещу Борнемът, именно през октомври. Уволнението на Емери бе със сигурност очаквано, но не и навременно. Ръководните фигури в йерархията дадоха прекалено много време за “поправителен” на испанецът, в което той така и не успя да се справи. През сезон 2019-2020 той така и не успя да уцели “ваксата” на ските. Непрестанно променяше формацията на отбора и често използваше футболисти, поставяйки ги извън техните титулярни позиции (справка – Лукас Торейра).

Всички очакваха с нетърпение моментът, в който Унай ще си тръгне, тъй като имаше надежда за краткосрочен подем в резултатите и самочувствието, но за краткото време, в което Люнберг ръководи отбора, се видя, че просто той не е готов за подобна роля (макар и временно).

За съжаление такъв подем така и не се осъществи.

Това, което озадачи, бе пасивността на Еду, Раул и компания по отношение на времето, в което отбора бе без постоянен мениджър.

Микел Артета

По всичко личеше, че изборът за нов треньор ще падне върху върху бившият капитан на артилеристите Микел Артета. Мнозина приеха с огромна доза скептицизъм това назначение, и не без основание. Арсенал в момента се нуждае от сериозно стабилизиране, тъй като на всички вече стана ясно, че сезонът е загубен и в момента е по-важно да се завърши в топ 10, тъй като артилеристите са много по-близо до зоната на изпадащите, отколкото е до топ 6.

В предишен свой анализ, успях да обърна внимание на цялостната ми визия и мнение относно Микел Артета, а първоначалните изгледи след първите два двубоя на Артета начело, са повече от обещаващи.

Какво предстои през 2020 година?

На този етап първата и най-важна задача пред Артета и отбора е да се заздрави защитата. Тя ще бъде от изключителна важност за да се постигне така необходимият баланс между нея и атаката. Отборът ще трябва да заиграе с агресия, себераздаване, отдаденост и постоянство.

На този етап от сезона не смятам, че трябва да се мисли за каквото и да е класиране. Разбира се, отборът трябва да се утвърди в горната половина на таблицата, тъй като всичко останало би било неописуем провал. (за справка – в момента Арсенал се намира по-близо до зоната на изпадащите, отколкото до топ 6).

На европейският фронт – отново ще се търси прогрес в елиминационните етапи на Лига Европа. Това ще бъде особено трудна задача, имайки предвид класата на отборите там, както и тимовете, които отпаднаха от Шампионската лига ( Интер, Аякс, Порто, Рома).

Още утре отваря и зимният трансферен прозорец, като със сигурност ще се търсят дефанзивни играчи, които да вдигнат класата на отбора. За поредна година Арсенал е разкъсван от множество контузии на важни играчи, а това по никакъв начин няма да е от полза за постигането на стабилност в състава. Зимата ще постави началото на един процес, който най-вероятно ще бъде изцяло завършен през лятото на 2020 година. Процес, който при Унай Емери така и не се осъществи на 100 %.

Отборът се нуждае от нови попълнения, които да пасват на визията и философията на артилеристите. Отборът, също така, трябва да се раздели с всички футболисти, които няма да са ревностни последователи на стилът футбол, който ще изисква Артета.

И за финал ще използвам думите на Микел от първото му интервю като треньор на Арсенал:

Image result for arteta arsenal"

“ Няма да толерирам хора, които се крият и не вършат задълженията си. Ще работя с хора, които поемат отговорност за работата си на терена и ще искам те да го правят със страстта и енергията, които подхождат на Арсенал. Клубът трябва да върне своят манталитет на победител, а това ще стане само и единствено ако всички се раздават на 100 %. Трябва да забравим за скрупулите, ако желаем отборът да започне да се връща към славните си времена.

Total Page Visits: 1108 - Today Page Visits: 1